​ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ – МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА – КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н КОНСТАНТИН ПАВЛОВ – КМЕТ НА РАЙОН ЛОЗЕНЕЦ Относно: Сграда „Златен век“, находяща се в кв. 272а, местност „Лозенец – I част“, ул. „Златен рог“ УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПАВЛОВ, Обръщаме се към Вас във връзка с излезли в медийното пространство публикации, които реферират към подадено от Вас искане до Началника на ДНСК за обявяване на сградата за незаконна и нейното премахване. Във въпросните публикации се твърди, че Вашето искане се базирало на становище (с неуточнен автор) в което подробно била изследвана хронологията на събитията и се стигало до извод, че разрешението за строеж за „Златен век“ е изтекло и съответно строежът подлежал на събаряне. Не можем да сме сигурни дали и доколко коректно сте запознати от Вашите правни съветници с релевантните факти и обстоятелства по случая и тяхната правна интерпретация, а и прави впечатление, че дори в качеството ни на инвеститор на строежа не ни бе дадена възможност да Ви представим нашата позиция. Нещо повече, направените от Вас (или по-вероятно – от Вашите правни съветници) изводи относно валидността на разрешението за строеж не отговарят на изводите, направени от българския съд. А в една правова и демократична държава, макар всеки да е свободен да изразява мнения (като в същото време носи отговорност за неправомерно засягане на правната сфера на другите), все пак би трябвало не друг, а съдът да има последната дума. Ето защо, позволяваме си да изложим на вниманието Ви релевантните по казуса факти и виждането на българския съд за тяхната интерпретация, с което в крайна сметка вярваме трябва да се съобразят всички – и ние като инвеститор , и местната администрация, и органите на ДНСК, а и гражданите (колкото и това понятие в конкретния случай да беше експлоатирано от малка група лица, водена от лични интереси и амбиции). И така, фактите: Със Заповед № РД-09-50-10/05.02.1996 г. на Главния архитект на София е одобрен проект за частичен застроителен и регулационен план за кв. 272А, м. „Лозенец I част”, проект за частичен кварталнозастроителен и силуетен план за парцели I, II, III и IV, кв. 272А, м. „Лозенец I част”, и Кадастрален план и улична и дворищна регулация на кв. 272А, м. „Лозенец I част”. На 02.02.2004 г. от Главния архитект на София е издадена Виза за проучване и проектиране на административна сграда на 34 етажа и сграда с нежилищна функция на 2 и 6 етажа с подземни гаражи в УПИ I-98, 99, кв. 272А, м. „Лозенец – I част”, СО – район „Лозенец”, гр. София, на основание чл. 140, ал. 1, във връзка с чл. 27, ал. 3, чл. 134, ал.6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно влезлия в сила ЧКЗСП (подробен устройствен план), одобрен със Заповед № РД-09-50-10/05.02.1996г. (вж. т. 1 по-горе), като силуетите са неразделна част от визата. Издадено е Разрешение за строеж № 134 от 26.01.2007 г. от Главния архитект на София на база одобрени на 24.01.2007 г. проекти във фаза „идеен проект“ за строеж: “АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА /34 ЕТАЖА/ С ПОДЗЕМНИ ПАРКИНГИ”, находяща се в УПИ I – 98, 99 от квартал 272А по плана на град София, местност „Лозенец – I част”, Район „Лозенец” – СО. Разрешението е издадено на тогавашния собственик ЕТ „Джи Би Ай 91“ – Жанета Младенова Съгласно класификацията по чл. 137, ал.1 от ЗУТ, строежът е Втора категория, като попада в т. 2, буква „д“ на цитирания законов текст – „сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители“. Според чл. 157, ал. 1 от ЗУТ за начало на строежа се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. За проекта е надлежно съставен Протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво /обр.2/ от 11.01.2010 г. Съответно, на 12.01.2010 г. е заверена Заповедната книга на строежа. На 27.07.2010 г. са одобрени проекти във фаза „Технически проект“. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, както в редакцията на този законов текст към 26.01.2007 г. (датата на издаване на разрешението за строеж), така и към 11.01.2010 г. (датата на започване на строителството), разрешението за строеж губи правно действие, ако строителството не е започнало в продължение на 3 години от влизането в сила на разрешението за строеж. Със Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г., издадена от Главен архитект на СО на основание чл. 153, ал.3 от ЗУТ, Разрешение за строеж №134 от 26.01.2007 г. е презаверено за още 5 /пет/ години, съгласно актуалната редакция на текста към датата на издаването на тази заповед. В редакцията си от 2010 г., която е актуална към 19.11.2012 г., чл. 153 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж губи правно действие, ако в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж. В ал. 3 на същия член се предвижда, че строежът, за който разрешението за строеж е загубило правно действие, може да се осъществи, ако въпросното разрешение за строеж бъде презаверено в рамките на 1 година от изтичането на срока. През 2015 г. е сменен контролът върху дружеството-възложител, който се поема от АРТЕКС. Преди изтичане на срока на валидност на презавереното разрешение за строеж в Държавен вестник, бр.13 от 07.02.2017 г. е публикувано изменение на чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, според което: “разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 10 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж за обектите по чл.137, ал. 1, т. 1 и 2“. За проекта има издадени няколко заповеди на Главния архитект на СО за одобряване на съществено изменение в одобрения инвестиционен проект при условията на чл.154, ал.2, а именно Заповед № РА51-226/20.09.2017 г., Заповед № РА51-74/02.05.2018 г. и Заповед № РА51-154/06.08.2018 г. С оглед на горните обстоятелства могат да се направят следните изводи: Към момента на влизането в сила на изменението ЗУТ със ЗИД ЗУТ, обнародван в Държавен вестник, бр.13 от 07.02.2017 г., Разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. е било валидно – оставали са повече от 9 месеца до изтичане на срока на презаверката от 2012 г. Следователно, към 07.02.2017 г. окончателните правни последици, свързани с изтичането на срока на валидност на разрешението, не са били настъпили и правоотношенията, породени от издаването на разрешението за строеж, все още са се развивали, т.е. били са заварени от новия закон. Нормата на чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е материалноправна. Тя урежда правните последици (валидността) на един индивидуален административен акт, какъвто е разрешението за строеж. С изменението на въпросната норма на 07.02.2017 г. се разширява кръгът на видовете строежи, за които валидността на разрешението /до когато грубият строеж следва да бъде завършен/ е 10 г. от датата на започване на строителство. От това следва, че нормата е благоприятстваща, с нея се определя по-благоприятен режим за строежи, попадащи в приложното й поле. Липсата на изрична разпоредба в ЗИТ ЗУТ от 07.02.2017 г. относно придаването на обратно действие на коментираната разпоредба не е от значение за разглеждания случай, тъй като въпросното разрешение за строеж е било валидно при влизането на изменението в сила. Поради това в настоящия случай не може да се говори за същинско обратно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗНА, т.е. за преуреждане на вече настъпили окончателни правни последици. В случая се касае за незабавно действие на изменен благоприятстващ материалноправен закон към заварени правоотношения, или за т.н. в правната теория „несъщинско обратно действие на закона“, което следва да се отграничи от обратното действие на правните норми. В този смисъл е Решение No 5//11.05.2017 г. на КС по к.д. 12/2016 г.: „Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, се прави разграничение между обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение (ретроактивност strictosensu), и случаите, когато нововъведен правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (привидна, несъщинска ретроактивност – незабавно прилагане на закона). В своята практика Конституционният съд, като подчертава, че правилото за неретроактивност е проява на конституционните принципи за правова държава и законност, приема, че „…хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение, не е равнозначно на обратно действие на новия закон (Решение № 12 от 11.11.2010 г., Решение № 9 от 1996 г., Решение № 10 от 2011 г.)“. Изменението на ЗУТ от 07.02.2017 г. не изключва изрично от приложното поле на новата редакция на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ заварени случаи на започнати, но незавършени към момента на приемане на закона строежи от втора категория, какъвто е строежът, разглеждан в настоящото становище. С оглед на този факт и на принципа, залегнал в чл. 19, ал. 2 от КРБ, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия на стопанска дейност, както и на приетото в практиката на ВКС и ВАС относно действието на материалните норми по отношение на заварени правоотношения, може да се направи извод, че редакцията на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ от 07.02.2017 г., като материалноправна норма, създаваща допълнителни права на своите адресати, следва да се приложи към Разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. В този смисъл и Решение №105/20.09.2018 по дело №2778/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. – „Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила /чл.5, ал.5 от Конституцията на РБ/, а отмяната на гражданския закон преустановява неговото действие за в бъдеще. Отмяната не е пречка за прилагане на закона спрямо юридически факти, възникнали при неговото действие. Правилото за действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще /ех nunc/.“, както и Решение №78/29.04.2015 г. по дело №4697/2014 на ВКС, ГК, III г.о. и цитираната в него съдебна практика: „Според тези решения нормата на § 57 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обнародвана в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), която предвижда, че стажът, придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР ( ДВ, бр. 93/2009 г.), се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, е материалноправна и понеже изрично не и е придадено обратно действие, е приложима само занапред във времето, считано от влизането й в сила на 01.07.2012 г. (§ 70 от ПЗР към същия ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.). Затова установената с тази нова материалноправна норма правна фикция относно стажа на визираните в нея служители от МВР (тези по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр. 93/2009 г.) се отнася само за заварените служебни правоотношения, но няма действие спрямо служебните правоотношения, които вече са били прекратени преди посочената дата 01.07.2012 г. на влизането й в сила.“ и Решение 11800/03.11.2016 г. на ВАС по адм.д. 159/2016 г., VI отделение: „Новият закон по правило поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло“. Отделно от гореизложеното, при условията на евентуалност, аргументи за валидността на разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. към настоящия момент могат да бъдат изведени и на друго, самостоятелно правно основание извън аргументите по отношение на действието на новата редакция на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ спрямо заварените случаи. Съгласно практиката на ВАС, обективирана в Решение № 9059/03.07.2018 г. на ВАС по адм. Д. № 11341/2017 г., II отделение, Решение № 2703 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11613/2017 г., II отделение, Решение по а.х. дело № 10760/2011 г., II отд. на ВАС и др., влизането в сила на заповед за изменение и допълнение на решение за строеж, постановена по реда на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, има като правен ефект подновяване (новиране) на срока на валидност на разрешението за строеж, считано от датата на влизане в сила на заповедта за изменение и допълнение. През призмата на така установената трайна и непротиворечива практика на ВАС по въпроса също може да бъде направен извод за валидността на разрешението за строеж. И НАЙ-ВАЖНОТО – НАЛИЦЕ Е ПРОИЗНАСЯНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД ПО КОНКРЕТНИЯ КАЗУС! В мотивите към Решение № 5229/30.07.2019 г. по адм. д. 4829/2019 г. на Административен съд – София град, 56 с-в прие, че новата редакция на материалноправната норма на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ следва да се прилага за всички правоотношения, които не са приключили към датата на влизането й в сила, респ. към всички разрешения за строеж, чиито срок не е изтекъл към тази дата. Съдът също така изрично посочи, че отчетено от датата на последната презаверка, Разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. ще има действие най-малко до 19.11.2022 г., а ако се има предвид константната практика на Върховния административен съд във връзка с действието на заповедите по чл. 154 от ЗУТ, то десетгодишният срок на действие на въпросното разрешение за строеж ще изтече през 2028 г. С оглед наличието на висящо дело пред Върховния административен съд, а още повече в контекста на вече постановеното първоинстанционно решение, в чиито мотиви е даден ясен положителен отговор на въпроса относно валидността на разрешението за строеж, за нас буди недоумение поредният опит за грубо нарушаване правата на нашето дружеството и накърняване на търговската му репутация. Нещо повече, мащабното медийно отразяване на тази поредна атака срещу проекта, при което на широката публика се внушава, че е налице някакво меродавно становище за незаконност на сградата, каквото всъщност няма, а от друга страна се премълчава най-важният факт – решението на българския съд, води до изопачаване на истината и манипулиране на общественото мнение. Отделно от темата за валидността на разрешението за строеж, по повод направеното искане до Главния архитект за служебно изменение на действащия ПУП, с оглед привеждането му в съответствие с Общия план на гр. София, уточняваме, че въпросният ПУП за кв. 272а, в рамките на който се строи сградата „Златен век“, е вече приложен, а грубият строеж – почти изпълнен. Надяваме се, че ще се запознаете подробно с изложените по-горе аргументи и с приложените към това писмо материали, и ще преосмислите Вашата позиция, изразена в съответните писма до ДНСК и до Столична община. Наличието на стабилен и предсказуем инвестиционен режим е условие за успешно управление. Разбира се, ние оставаме на разположение и ще се радваме да ни бъде дадена възможност по време на среща да защитим сградата „Златен век“. Тази сграда, освен че е напълно законна, ще се превърне в една от архитектурните емблеми не само на район Лозенец, но и на цяла София и ще остане за поколенията. Вярваме, че можем да бъдем добри партньори на общината и да работим заедно за един по-красив и модерен европейски град. Приложение 1: Решение от 30.07.2019 г. на АССГ, Приложение 2: Правно становище на проф. Герджиков, проф. Тодоров, Зартов, Приложение 3: Правно становище на проф. Русчев, Приложение 4: Правно становище на проф. Хрусанов, проф. Костов, Приложение 5: Правно становище на Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“, Приложение 6: Правно становище на проф. Русчев, Пенков Междувременно оставаме С уважение, арх. Весела Мирянова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *