1. Интро

Здравейте на всички! За мен е чест да присъствам на това събитие и на тази дискусия. Благодаря на организаторите за поканата.

Аз съм архитект по професия, но имам фондация, която се занимава със създаването на книги и видео проекти, представящи богатствата на Родината и визуализиращи значимото литературно наследство на България, образователни клипове за учебната програма на МОН, инициативи за съхраняване и обновяване материалната база на национални паркове и създаване на културни събития с образователен и патриотичен характер, представящи художествено слово пред ученици и студенти. /Много беше дълго и сложно и нямаше как да не го прочета/.

Зад мен се въртят кадри от наши завършени и бъдещи проекти…

Бих искал да споделя с вас мисли относно днешната тема. Също така ще се радвам да цитирам и стихове от Словото, за да разберем какъв е Библейския смисъл на даването и даряването! Всъщност защо изобщо е толкова важно да даваме?  🙂 Не е ли много по-логично да пазим всичко, което печелим до последно за нас, за нашите внуци и правнуци, да бъдем обгрижвани, да гледаме първо собствено си добруване, а пък после ако остане време, да мислим и за ближния? Всъщност, егоистичното и егоцентричното съществуване се приема за естествено и нормално единствено при беззащитните и млади форми на живот, за да могат те да укрепнат и да пораснат. Наш дълг като съзнателни индивиди и личности е да изоставим всякакво незряло, лишено от смисъл, цели и добродетели поведение, и да се впуснем в стремеж към съзидание, работа и даване. Аз вярвам, че всички възможности, способности и таланти са ни дадени от Бог. Свети Йоан Рилски казва: Не аз, а Христовата Сила, която е в мен…..“ Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество, за да сме социално ангажирани и да правим живота на хората около нас по-добър, красив, здравословен и смислен. По този начин ние изпълняваме Божията воля. Превръщаме в добри стопани и настойници на това, което имаме и се стремим да върнем повече от това, което ни е дадено. Исус казва: “И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:48) Животът е изпитание и настойничество. Колкото повече ни дава Бог, толкова по-отговорни очаква да бъдем и толкова повече да се научим да раздаваме. Господ Иисус Христос казва, че ако нахраним, облечем и се погрижим за някой ближен, все едно на Него сме го направили. Висша цел е да осмислим талантите и даровете в живота ни и да ги използваме разумно и отговорно, с мисъл към общото цяло и към ближния. Имането е даване. Да имаш, означава да даваш. Истината е, че имаме единствено това, което можем да дадем. Хората, които дават са много по-силни, по-активни, по-щастливи, по-заредени от онези, които получават, но и имат повече отговорности. Словото казва “Ако не си верен в малкото и в многото няма да бъдеш верен” Лука 16:10 Тоест ако не използваш и малкото, което ти е дадено, за да го развиеш и да го споделиш със света, няма как да ти бъде поверено нещо по-ценно.

2. Бих искал да споделя следните цитати, относно темата днес:

„Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ Коринтяни 2

В Притча 11 пък пише:

„Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие. А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия, Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен. Който задържа жито ще бъде проклинат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.“ „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.“ Притча 19 „Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.“ Лука 12:33 „Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи.“ ЛУКА 14:13 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четвъртократно. Лука 19:8 Ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне; 11 Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват. Исая 58:10-11 Ето виждаме какви са напътствията в Словото. Ясно разчитаме Божественият принцип на даването, който носи изобилие, радост, сила и живот за онези, които го прилагат. Неизмерима е нашата радост да видим усмивката на човека, който е нямал, но вече е облечен, който е бил гладен, но вече е спокоен, който е бил в отчаяние, а след нашите думи получава надежда и желание за живот!

3. Да се разделим със зависимостите и греха

За да даваме безрезервно трябва да премахнем всички зависимости. Обсебеният и пристрастеният от желанията в живота човек няма как да е чист извор. Той робува на своите желания и не е свободен да дава безрезервно. Както пише словото „Праведният е вечен паметник. Разпръсна, даде на сиромасите. Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.“ Псалм112

4. Да раздаваме разумно

Да знаем кога да даваме, и кога не Има моменти, когато нашето даряване се обезсмисля, то е ненужно, не е на място и може да се превърне в прахосване. 1. Първият случай, когато не трябва да даваме или даряваме: когато никой не иска нашата помощ. Непоисканото добро действа против нас и има обратен ефект. Създава напрежение, разваля отношения и не е нужно. Не трябва да налагаме на никого нашето желание да помогнем. Божественият принцип, Вселенският принцип е да даваме, когато хората имат нужда от това, когато знаем, че нашата грижа, внимание и отношение допринася благоприятно за техния живот. 2. Не трябва да инвестираме време и усилия в каузи, които не облагородяват или развиват обществото в културен, естетически, здравословен, образователен или социален аспект. Самоцелните проекти не са даряване, а за задоволяване на нашето его и нашите лични потребности. Също така повторението и копирането на подобни вече съществуващи каузи, без нововъведения е ненужно и безсмислено. 3. Също така трябва да внимаваме на кого и колко да даваме. Не избирайте да правите благотворителност за хора, които са разсипници, лъжци, зависими, порочни, неблагодарни и злоупотребяват с вашата добросърдечност. Тъй като те не умеят да ценят това, което имат и не са добри управници на средства, е по-добре да ги съветваме как да се поправят и да им дадем знания как сами да се справят. 4. Не си губете времето в излишни малки цели. “Ти, ГОСПОДИ, даваш съвършен мир на онези, които непоколебимо следват своята цел и уповават на Теб.” Исая 26:3) Тук се говори са важната и смислена цел, която следваме с водителство от Бога.

5. Даване в изкуството

Всяко изкуство, в което отдаваме нашия талант вярвам, че трябва да служи на човека, и на обществото, а не нашето его. Бидейки архитект, бих добавил, че архитектурата е наука и изкуство, но е и човекознание, човеколюбие! Много често трябва да жертваме някое много яко хрумване за фасадата, в името на комфорта на обитаване на апартаментите. Идеята е чрез нашето даване в работата, повече хора да са щастливи и спокойни, което прави и нас удовлетворени! Бог винаги вижда това, което е в сърцата ни. Ако всичко, което правим е за наши лично егоистично благопреуспяване, то няма как да бъде благословено от Всевишния и ние излизаме вън от нашия верен път.

6. Нематериалните дарове са най-ценните дарове, които можем да дадем. Това са:

1. Времето 2. Отношението, вниманието, обичта и грижата 3. Мирът, спокойствието, надеждата и вярата 4. Съветите и идеите 5. Знанието 6. Себе си Истината е, че каквото и да направим като дар, най-вероятно ще е малко, защото много преди нас дойде Христа, който даде Себе си, за да изкупи вината на целия свят. Той ни показа коя е най-висшата проява на любов и даване – Саможертвата за другите. Неговата саможертва възстанови пътя на нашето спасение и връзката ни с Всевишния.

7. Бих искал да завърша с няколко мисли на великите българи от Възрождението?

Днешно време е пълно е с хора, които като правейки добротворства очакат аплодисменти, подаръци, признание и слава…. А като не ги получават губят мотивация за благотворителност. Казват си, ето, те не пак не го оцениха…. Грешно и смешно нашата движеща сила да е маркетинга, славата, печалбата или хорското одобрение. Прекрасно е да сме добър пример, но е важно да го правим с чисто сърце и безкористно. Ще прочета няколко стиха от стихотворението „Съзерцание“ на Иван Вазов. Тази година честваме 170 години от неговото рождение.

СЪЗЕРЦАНИЕ

О, знам, и в гроба – пак ще да живея, ще млъкна, но в душите пак ще пея. Живота любях, но го не окрадох: Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни, от теб приети – върнах ти ги в песни. „Аз работих половин век на книжовното поле, движен от вътрешен тласък, подчинявайки се на неутолимата душевна жажда да служа на истината. Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България. И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда.“ Иван Вазов Няколко думи на Св. Неофит Рилски, който е дал цялото си време за да преподава, да проповядва и да създава училища. “Обичай отечеството си, нито да пожелаеш друго отечество, освен него, защото такова желание вменява се начало на предателство… За благоденствието на народа, всеки истински син на народа и отечеството е длъжен да жертвува всичко що има най-честно, най-драго, дори и последната си капка кръв. „ Неофит Рилски Финале Така са разсъжденията на нашите предци. А по тяхното време България е била ръководена от морал, чест, християнски ценности, достойнство, упование на Бога и вяра в светлата бъднина! Нека взимаме пример от великите българи, нека се завърнем към тези висши идеали , нека ги прилагаме в нашия живот и в нашата работа и нека по-често си казваме: Как ли биха постъпили те в тази ситуация? Благодаря ви! Бъдете благословени! Бог с вас! Продължавайте да давате! 😊

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *